BgLiga – Once again ?

 

Нещо май затъпявам вече. Макар това предположение да подтиква към по-нататъчни разсъждения, аз смятам да дам един единствен пример – BgLiga Регистрирам се вече за 3-ти път. (Дано Здрачника не го чете това, че ще се хване за главата.) Футболистите са същите. О, да, но този път са готови за истински победи. Не знам дали другарят Dreik ще се навие отново, но кой знае …
Съставът и всичко останало може да видите в един от най-посещаваните ми постове, а именно … „Връзката между виртуалния отбор и познатите личности„

След 114 години, след 51 минути

Понякога се питам дали си струва усилията и подигравките, които получавам от останалите когато разберат, че подкрепям отбор като Ливърпул. Да, знам – Ливърпул – най-малкото е един от легендарните отбори в историята. С най-много титли в Шампионата на Англия, 5 пъти носител на Купата на европейските шампиони, позната още като „Шампионсаката лига“. Никога не съм им симпатизирал именно затова. Когато бях съвсем малък, гледах мачове по телевизията (а тогава даваха по-рядко) покрай баща ми. Той тогава говореше, че Ливърпул били голям отбор и ми разправяше какви мачове гледал в миналото. Незнайно кога точно и как – аз станах фен на Ливърпул. Това може да е било преди някъде … знам ли, 4-5 години? Лошото бе, че станах фен когато отборът бе измъчван (буквално) от един „спец“ на име Жерар Улие. Навярно името не ви говори много, особено на тези, на които футболът не им допада. Но навярно и на много името е познато и то много. За информация – това е един от най-окаяните треньори в историята на съвременния футбол. Разбира се не броя българските, хе хе … Именно при въпросния Жерар Улие – отстранихме Франция в онази паметна квалификация за САЩ 94. Но какво да се прави, понасях подигравкие на останалите, които, като по-отворени, бяха фенове на Милан, Реал Мадрид (тогава силни), Ювентус, Манчестър Юнайтед и пр. Една малка скоба. Да сте забелязали колко много фенове на Челси се навъдиха щом ги купи онзи измамник Абрамович? Както и да е … след 7-8 сезона мъка, Ливърпул най-после смениха треньора, тръгнаха напред, станаха Европейски шампиони за 5-ти път, обръщайки резултаат от 3:0 на 3:3. Всеки поне малко интересуващ се от футбол знае за какво говоря …

И това сега … след 51 минути първо полувреме моят отбор отново пада …. 1:4 от Арсенал, след загуба от същия отбор в събота. И защо? Защото смотаният Дудек, този мизерен полски вратар, още е в отбора? Да му се невиди, щом аз се чувствам така, как ли се чувстват тези по трибуните на Анфийлд? Защо не съм един треньор и аз, а защо не и президент – още по-добре, че да раздам малко справедливост и ред?

Идиотска, идиотска работа …

Още двама си отидоха

„Актьорът Питър Бойл, познат на тв зрителите като бащата на главния герой от сериала „Всички обичат Реймънд„, почина на 71-годишна възраст. Той имаше болно сърце, а през последните години страдаше и от рак.Една от най-прочутите му роли в киното обаче бе чудовището на Франкенщайн в пародията на Мел Брукс „Младият Франкенщайн“ (1974 г.).

Участвал е също в „Кандидатът“ с Робърт Редфорд, „Шофьор на такси“ с Робърт де Ниро, „Докато ти спеше“, „Балът на чудовището“ с Холи Бери и трилогията „Договор за Дядо Коледа“.„

„Аниматорът на „Сем. Флинтстоун“ Джоузеф Барбъра почина от старост на 95-годишна възраст.

Заедно със съдружника си Уйлям Хана той остана в тв историята и с редица други рисувани герои, популярни по цял свят: мечока Йоги, Скуби-Ду, хрътката Хъкълбери, добрия вълк Лупи.

Двамата са работили за „Метро-Голдуин-Майър“ (MGM), където рисуват първите приключения на Том и Джери, а през 50-те основават собствената си анимационна студия „Хана-Барбъра“ (Hanna-Barbera), сега под шапката на „Уорнър брадърс“.„

Няма смисъл да ви предоставям остатъка от статиите на НетИнфо – който има мерак може да си ги прочете.

Факт е, че си отидоха двама велики души, всеки оставил част то себе си по някакъв начин. И въпреки че навярно Джоузеф Барбъра блести повече със своите награди Оскар и прочие, за мен много по-скъп е Питър Б … абе Франк Бароун. Несъмнено много повече ще го запомнят така. Франк Бароун. Несъмнено българското озвучаване си го бива, но неведнъж съм се опитвал да слушам истинските гласове на актьорите. А просто самият глас на Питър Бойл те кара да се смееш. Особено като направи онази своя физиономия и сбръчка чело.

Всички бавно отплават към земята на на Елфите, приятели. Един по един. 😦 Затова живейте пълноценно и гледайте да оставите нещо зад гърба си. Ако не материално, то поне нещо от себе си в сърцата на онези, които обичате.

Какви пътеки на светлината когато Ти си в пълен Мрак?

Това ми казаха веднъж докато разглеждаха блога. Или по-скоро при вида на името, де. Anyway, в момента изпитвам ужасна умора. Биологичният ми часовник се е разбил на милиарди малки парченца и по всичко личи, че проклетията е била и от стъкло, защото главата ме цепи здраво. Хм … което не е чак толкова лошо, понеже през деня се чувствах добре. Но това е положението когато в Събота вечер си легнеш в 6:30, после станеш в 16:00. Последва chainreaction и снощи едвам заспах- и то чак в 4:00. На сутринта или по-скоро на обяд с огромни усилия напуснах леглото в 11:30. Душът не помогна, както и яденето. Кой ме би по главата да отивам в Stratholme в 3:00 …

Проклет биологичен часовник, проклетия …. проклет Мрак, проклети трънливи пътеки … проклети несериозници, които бягат от Raid Runs, проклети орки, проклети покварени паладини … проклети Horde Warlocks, кастващи Fear, проклета деградация, проклети средностатистически принципи, проклета чалга, проклета простотия … проклет, проклет свят …

Но като се замисля върху живота си и случващото се около мен в последно време, а и това, което навярно предстои – нещата изглеждат добре. Иде ваканция, за Коледа изглежда, че ще получа една хубава 2 гигабайтова преносима памет (Oh, Flash Drive, oh, Flash Drive, your fire shall never go out …), на връх Нова година се очертава да бъда в „Балканаааа, де чист въздух дробове пречиствaaа и птича песен автомобилен шум заместваaa …“, в петък се надявам да се срещна с магьосника Кай Лин (сиреч Калин 🙂) и да получа три игриви еднорога. Освен това излезе и Полет, а днес и той зае място на рафта ми.

А сега ще си направя чай и главоболието съвсем ще ми мине.

Какви „Пътеки на светлината“ когато Ти си в пълен мрак?
– Правилно. Именно тогава пътеките на светлината се виждат най-добре.

[sonific d493c36a6548acee6fba74ca23cae368b3462d7b]

Поздравявам с това парче моя най-добър приятел Тъмния. Да е жив и здрав и нека косата му си стои на мястото!

Story II

Shadows? What Shadows? Let me tell you a story.

In The Storm rides The Unicorn. Clasp your Bride and close your eyes, as he rides with pride to the skies.

От две години не бях ходил на очен лекар. Сега ще питате – какво толкова? Е, за вас може да е нормално да не посещавате своя очен лекар редовно, ама за човек като мен, с развалено зрение и т.н., е малко тревожно. Тревожно се и оказа, както и предполагах. Най-накрая отделихме време с моя отец и вчера или онзи ден … всъщност май беше в Петък, посетихме лекаря Х.
Та седнах аз на апарата, щракаха ме, светиха ме (от де мислите Светлия си черпи силата, а? Е, не е от тези апарати, ако така сте си помислили). Започва да клати глава господинът ми доктор: „Не е добре, астигматизъм, мхм, не му е добре зрението, как гледаш изобщо?“ и т.н. Че имам астигматизъм – имам. Че не мога да гледам надалеч – неоспорим факт. Ама то като се почна – някакви лещи, които да копувам всяка година като всяка леща била между 150-200 лв, трябвало да се взимат 12 годишно, което прави не знам си колко. За какъв ме мисли тоя? Родата ми да не са джуджета-златари?
Как да е, говориха с баща ми и се стигна до това, че трябва да ми се правят нови очила. Отидох до оптиката, харесах рамки, дадох рецепта, малко хартийки и живот и здраве в сряда ще ги имам. Интересното е какво стана вчера вечерта.

Бях се окъпал, you see и понеже винаги си сресвам косата назад, а сешоар не ми се включваше, реших да използвам духалката, която и без това си работеше. (това е печка, да знаете) Anyway, сложих си очилата на килима и се наведох, за да ми изсуши косата. После станах и отидох в коридора, за да видя ужасните последици, които изобретателността ми произведе. Пулих се там минута-две, заприказвах се с баща ми и влизам в стаята си. Нещо под чехъла ми изпуква. Викам си: „Това ще да ми е четката“ и направих крачката. Гледам – очилата ми.
Мама-миааа!
Седнах и се чудя. „Брей, как пък ги настъпих сега? Ами ако беше преди месец? Лелей.“ По принцип някак си 3 дена щях да оцелея без очила, но реших да се пробвам да ги поправя. Интересна дума, понеже очилата си бяха в окаяно състояние. Едната рамка бе грозно изкривена надолу, другата също, но не чак толкова, а едното стъкло се подаваше навън. Е, някак си с моите магьоснически пръсти успях да върна очилата в що-годе нормалния им вид. И сега ме болят очите и главата, защото градусите им са, разбира се, неправилни.
Ако не сте виждали Хари Потър с разбити очила – гледайте филма. Или ми елате на гости.

Story I