Shadows? What Shadows? Let me tell you a story.
От две години не бях ходил на очен лекар. Сега ще питате – какво толкова? Е, за вас може да е нормално да не посещавате своя очен лекар редовно, ама за човек като мен, с развалено зрение и т.н., е малко тревожно. Тревожно се и оказа, както и предполагах. Най-накрая отделихме време с моя отец и вчера или онзи ден … всъщност май беше в Петък, посетихме лекаря Х.
Та седнах аз на апарата, щракаха ме, светиха ме (от де мислите Светлия си черпи силата, а? Е, не е от тези апарати, ако така сте си помислили). Започва да клати глава господинът ми доктор: „Не е добре, астигматизъм, мхм, не му е добре зрението, как гледаш изобщо?“ и т.н. Че имам астигматизъм – имам. Че не мога да гледам надалеч – неоспорим факт. Ама то като се почна – някакви лещи, които да копувам всяка година като всяка леща била между 150-200 лв, трябвало да се взимат 12 годишно, което прави не знам си колко. За какъв ме мисли тоя? Родата ми да не са джуджета-златари?
Как да е, говориха с баща ми и се стигна до това, че трябва да ми се правят нови очила. Отидох до оптиката, харесах рамки, дадох рецепта, малко хартийки и живот и здраве в сряда ще ги имам. Интересното е какво стана вчера вечерта.
Бях се окъпал, you see и понеже винаги си сресвам косата назад, а сешоар не ми се включваше, реших да използвам духалката, която и без това си работеше. (това е печка, да знаете) Anyway, сложих си очилата на килима и се наведох, за да ми изсуши косата. После станах и отидох в коридора, за да видя ужасните последици, които изобретателността ми произведе. Пулих се там минута-две, заприказвах се с баща ми и влизам в стаята си. Нещо под чехъла ми изпуква. Викам си: „Това ще да ми е четката“ и направих крачката. Гледам – очилата ми.
Мама-миааа!
Седнах и се чудя. „Брей, как пък ги настъпих сега? Ами ако беше преди месец? Лелей.“ По принцип някак си 3 дена щях да оцелея без очила, но реших да се пробвам да ги поправя. Интересна дума, понеже очилата си бяха в окаяно състояние. Едната рамка бе грозно изкривена надолу, другата също, но не чак толкова, а едното стъкло се подаваше навън. Е, някак си с моите магьоснически пръсти успях да върна очилата в що-годе нормалния им вид. И сега ме болят очите и главата, защото градусите им са, разбира се, неправилни.
Ако не сте виждали Хари Потър с разбити очила – гледайте филма. Или ми елате на гости.
Пътеките на светлината 
Вашият коментар