Както сте забелязали, през последните месеци изоставих блога си и всичко около него. Това малко ме натъжава, защото продължавам да го прелиствам тук-там и виждам колко труд съм положил за изграждането му. Ала истината е, че вече нямам нужда да споделям странните си виждания и проблеми с останалите, за да се чувствам по-добре.

За добро или лошо.

Но пък преди няколко дни реших да осъществя идеята си относно създаването на сайт, в който да помествам критика и ревюта на тема фентъзи книги и такива по научна фантастика. Мисля да бъде на английски, защото за жалост трибуната в България е твърде малка, а и често необективна.

Така че добре дошли в Tower of Idealism.

През изминалите месеци на блогова неактивност не ми се случи кой-знае-какво.

Както се казва:

„Светът си върви по своя път, със своите промени и събития … без особено да се интересува от съществуването на хобитите. За което съм много благодарен … „

 Та и аз така, радвам се на това, което имам.
Една от целите ми от днес нататък, а може би единствената, най-важна цел, е да заздравя (поне до колкото е възможно) приятелството си с Тъмния лорд, когото бях оставил някъде там в пространството с въпроси без отговор. От една страна се радвам искрено, че той е намерил истински приятели, с които да прекарва свободното си време и с които да се забавлява. Но пък от друга , много „по-изгнаническа“ страна, ме е яд, че той успя да постигне това, което аз не можах, че просто вдигна рамене и не се удави в ярост и разочарование по нашето приятелство, което аз глуповато загърбих. Може би го крие прекалено добре, а може би просто го е преодолял.

Каквито и да са отговорите, аз поне ще се опитам да си върна една малка частица, била тя дори 1/2 от миналата, от нашата някогашна дружба. И може би с Тъмният лорд отново ще бъдем истински, най-добри приятели някой ден.

Веско завършва надпреварата с 5.5 точки, което се оказа достатъчно, за да му осигури за пореден път първото място в нашия турнур. Браво, Топалов!

История: Действието се развива в бъдещето. Хората са намерили начини да достигат по-лесно до други планети и, разбира се, работят по тяхното колонизиране. Новите земи крият всякакви изненади, една от които са т. нар Outriders – по мои спомени в български превод им казваха просто „извънземни“. Така де … тези въпросните започват да създават проблеми на „колонизаторите“, а фактът, че ги превъзхождат по брой и са с технология доста по развита, ги прави фаворити. Поради тази причина е създадена организацията Звездни шерифи и роботът Ramrot (на Бг – просто Титан), на чиито плещи е стоварена задачата да гони и убива (да изпраща извънземните обратно в тяхното измерение) въпросните Outriders и да се сражава с техните роботи.

Герои, спомени и общи приказки: Главните герои са 4-ма – поне в американската версия. В Wikipedia има цяла статия по този въпрос, но смятам да ви спестя боклука. Боклук, понеже създателят на въпросния текст изпада в … отегчителни retarted подробности, но как да е. Аз ще говоря за това, което аз съм гледал.

Започваме с главния герой (то се подразбира от заглавието де) Конникът. Не си спомням много добре първите епизоди на филмчето, а и винаги съм се чудел защо да му се невиди името му е – Конникът и Звездните шерифи, а не Звездните шерифи. Имам предвид … в самия филм Конникът никога не е бил нещо като главен герой. Да, вярно – лидер е на групата, но това не значи, че е главен герой. Дори в края не печели девойката, което, ако трябва да съм честен, е положително и носи малко разнообразие в порциите. Конникът разполага с някакъв вид бластер, а в някой епизоди дори има пушка. Главното му и емблематично оръжие си остава сабята, с която прави т.нар. си коронен номер – имам предвид пребирането в ножницата (Вижте клипа) Покрай това движение дойде и любовта ми към тънките саби и рапирите. Униформата му е главно в черен цвят, а шлемът му има формата на … знам ли … на мен ми напомня типичен войнишки шлем. Може би британски, заради това, че е малко издължен спрямо другите. Конят му изглежда доста респектиращо.

Да преминем към следващия шериф – Fireball. Как го бяха превели българските мозъци обаче, не мога да се сетя. Ако трябва да съм честен, въпросният герой ме дразнеше. Дори репликите му бяха някак си изнервящи за ушите ми. Може би единствено моментите с дивата му кола – спомням си един епизод, в който трябваше да се състезава на една луда писта. Какво друго около него … мисля, че разполага само с бластер, но за сметка на това возилото му има всякакви машинарии и оръжия. Има буен характер, обича каскадите. Заради невероятните му умения в шофирането е избран да оперира с главните части на Титан. Облечен е в червена униформа, на места нашарена с бяло. Шлемът му е точно като каска на пилот от F1.

Колт е каубоят в групата. Не се разделя с шапката си, която е и двойник на шлема му. Умее да стреля най-точно и бързо от всички и в много епизоди проявите му сякаш са извадени от някой western, въпреки че като цяло целият филм е на подобна вълна. Звездни шерифи все пак. Интересни са сблъсъците му с Джеси Блу (друг бърз стрелец), с когото са заклети врагове. Защо обаче – не си спомням. Колт носи синя униформа и често използва нещо като малък космически кораб. Престрелките бяха много добри и именно заради тези моменти го нареждам като втори любим перонаж.

Ейприл Ийгъл е единствената жена в отбора. Ако не ме лъже паметта, тя е разлаботила целия проект за Титан и е най-добре запозната със силните и слабите страни на робота. Не си спомням нещо по-съществено около нея.Мисля, че през първите няколко епизода оперира самия Титан (докато е в нормална форма на кораб), напътствайки останалите от разстояние и т.н. По-късно обаче започва да влиза в директни битки. В Wikipedia пише това-онова относно любовните триъгълници с нейно участие, но аз лично не смятам, че са с толкова голяма важност.

Музика и финални думи: Като цяло Конникът и Звездните шерифи е едно невероятно детско, което с удоволствие бих гледал отново. За жалост издирването му и то на Анлийски се оказва трудничко. Не съм се и зорил да го търся особено задълбочено. Относно музиката – нямам никакви негативи. Певецът е мисля този, който озвучава Конникът, а самата мелодия е с преобладаваща китара … даже китаРИ, солото по средата е мнгоо здраво и не мога да му се наслушам. С една дума – велико филмче. Добре, де – две.

Бонуси: Предлагам в и клип от интрото на филма, както и доброто изпълнение на един здрав китарист. Всичко това малко по-надолу.

Знам, че не беше много изчерпателно, но винаги можем да си побъбрим, ако сте гледали Конникът и Звездните шерифи.

Изпълнение на мелодията от един фен

Pn = n(n-1)(n-2)(n-3)(n-4)(n-5)(n-6)(n-7)(n-8)(n-9) …3.2.1 = n!

Писна ми да си гледам блога без постове, но и понятие си нямам какво да пиша. (Няма и смисъл, де) Как да е, съвсем случайно попаднах на тази пародия на LOTR. Хвърлете едно око.

You’re damn right it’s a gift!

Още две по-надолу.

Щях да се изненадам, ако нямаше Southpark епизод и за този филм …уви, youtube вече трият подобни филмчета, заради „правата“ -_-

Southpark – Lord of The Rings

Малко предистория. Всеки, смятащ себе си за за Warcraft фен, би трябвало да знае що е това – Karazhan. Не – ясно, че е raid в WoW. Говоря за историята, за ИСТОРИЯТА иде реч. Защото именно това е едно от големите удоволствия, които изпитваш докато играеш WoW – научаваш все повече и повече за уникалния свят, ставаш част от събитието, пишеш собствената си история. Много наподобяващо четенето на някоя стойностна фентъзи книга или поне – поредния РПГ пост. Та така … ето какво знам.
Karazhan е някогашната кула на Медив. (Сега – кой е Медив?)

Медив е Последният пазител на Тарисфал, един от най-могъщите магьосници, живели някога из Азерот. (В допълнение – най-могъщата магьосница в Азерот (жива) е Джейна Праудмоур, но за това ще говоря друг път) За справка и за тези, които като мен са правили до болка куестовете на Warcraft III RoC (Reign of Chaos) и Warcraft III TFT (The  Frozen Throne) Медив е този, пуснал орките в Азерот, подвизаващ се като The Prophet (в играта). Повече информация за Медив и неговото обладаване от Саргерас (а, не – няма да казвам кой е той, че ще стане километричен пост) може да прочетете Последният пазител на Джеф Груб.

След като Медив (или по-скоро обладаният от злото Медив) умира от ръката на своя ученик Каджар …

В WoW TBC Каджар се намира в центъра на града Sha’tar (в Outland), където заедно със създанията на Светлината, наречени naaru, се опитват да вземат някакъв превез над злото, което се подвизава под всякакви форми. Визирам демони – служещи на Легиона и Илидан, немъртви, кървави елфи,кървави елфи предатели, странните хора-птици – arakkoa, нагите, fel орките, някои дракони и още и още … И всяко зло си има своите собствени интереси и цели, така че хич не им е лесно …

… кулата му – Karazhan – остава необитаема, НО заключена. Никой не може да влезе, никой не може да излезе. Маговете от Даларан само се … навъртат … наоколо и се почесват по главата, измисляйки си разни догадки, уповавайки се на непрогледния мрак, спуснал се над околността и групите от духове на някогашни човеци, които нападат невнимателните по пътя. Докато един ден … войнът Exiler пристига в Deadwind pass. След като унищожава известен брой призраци около кулата и прочиства подземните кладенци от странни същества, магьосниците преценяват, че той е годен за изпълняването на друга – много по сложна и отговорна задача. Пращат го на север към Даларан, за да се срещне с друг магьосник, който пък му разкрива информация за съществуването на тайна фракция, носеща името The Violent Eye. Магьосникът споменава, че има начин да се влезе в кулата и той със, разбира се, специален ключ. Праща Exiler към Outland, за да се срещне с ученика на Медив – Каджар – онзи, у когото е ключа. Каджар, макар изненадан, че обикновен войн …

Поне така си мисли, де. Този войн всъщност е посичал десетки дракони, стотици демони, унищожавал е могъщи врагове като Едвин Ван Клийф – най-опасния наемен убиец в Азерот, Принцесата на Каменните великани, самия Император на тъмните железни джуджета, предводителят на армията на черното ято, предвождано от сина на Deathwing – Nefarian, Генерал Дракисат и … кой ли още не. С други думи – лъже се …

… знае за този секретен пакт на маговете, му доверява, че за по-голямата сигурност, е … надробил един вид … ключа на части и го е пръснал на различни места из Outland. Което, уви, прави събирането му много, много трудно … И Exiler бива нагърбен с нелесната задача да събере фрагментите. След многобройни трудности и спънки, войнът събира 3-те фрагмента, занася ги на Каджар. Но … все още има какво да се направи. „Без магия ключът е безполезен“ – казва великият маг. Има само един магьосник, който може да вгради магията обратно … Медив. Ала той е отдавна мъртъв. Ето защо Exiler отива в пещерата на времето, владение на един от аспектите – драконът Ноздорму. Отива назад във времето, за да се срещне с Медив. След дълго пътуване и сблъсък с ято неприятелски настроение дракони, целящи да променят историята на Азерот, Exiler намира Медив и го убеждава да омагьоса ключа отново. И така мисията най-сетне е изпълнена – призрачната кула Karazhan вече може да бъде отворена. Но приключенията тепърва предстоят.

Извадих късмет, понеже повечето герои 70lvl все още не притежават този въпросен ключ, а тези, които го имат, са в големи и организирани гилдии, които не допускат външни хора. Аз, както в повечето случаи, съм изключение. Но по някаква щастлива случайност, се присъединих към една група ентусиасти. Разбира се, беше неорганизирано, почти никой не слушаше какво приказва лидерът – един свещеник, на когото не завиждам … Освен това на повечето от героите (включително и на мен) им беше за първи път и изгубихме доста време докато се намерим един друг в кулата.
А тя е огромна наистина, наистина огромна. Има няколко входа – аз знам за 2, но може и други да има. Не е като нищо, което WoW феновете са виждали. Обикновените instances са от рода – „Влизаш през входа и веднага виждаш озъбения враг. Убиваш го, минаваш нататък. След завоя – нов враг – убиваш го. После – следваща стая – внимаваш кого стреляш, кого удряш, баланса и прочие, но пътят е един. Изключение прави Black Rock Depths, но И за това друг път …
Karazhan е едно огромно място, много наподобяващо дом на някой аристократ или царски замък. Разполага с огромни – БЕЗЛЮДНИ – коридори, многобройни врати, десетки NPC-та, които са сложени само за украса или да ти кажат две реплики (а може би не?). Кулата разполага с няколко нива и, ако не се лъжа, 10 силни противника (т. нар. босове).
За моя кратък престой, преди групата да успее да се разпадне, успях да мина първия куест, да се сдобия с един рядък пръстен, да започна нов и 2 куеста, както и да оформя Friendly репутация с фракцията The Violent Eye. А като се има предвид, че гилдията ми е почти готова за този instance, навярно следващото ми посещение в някогашния дом на Медив не ще да е много далече във времето.

И ако трябва да бъда честен, дотегна ми от пътувания, автобуси, китайци с фотоапарати, билетчета, карти и картички, различни видове келемета и сладникави минерални води.
И ако сега си мислите, че не съм останал доволен от моето пътешествие с образователна цел, то помислете пак! Определено не беше лесно и на моменти ми се искаше да съм си у дома на топло. Но пък видях толкова много неща и бях на места, които само бях мечтал, че един ден мога да посетя, че трудностите, с които се сблъсквах, сега са само от онези сиви, сиви спомени.

И разбира се, ще се постарая да разкажа всичко с най-големи подробности, макар на моменти да не си спомням нещата на 100%, въпреки записките си. В няколко поста (вероятно 6-7) ще отделя внимание на моето пътешествие, като по този начин ще обогатя вашата представа за останалия свят, неговите плюсове и минуси. Освен това, както може и да се предполага, ще бъде засегната и темата за хората там, за хората тук, ще бъдат правени паралелни сравнения с положението тук и там. Ще правя разсъждения върху манталитета и изтритите принципи и ценности на хората днес, някои по-маловажни и някои по-обширни и глобални въпроси и проблеми.

И дано този цикъл от постове ви помогне по някакъв начин или поне отвори очите ви по някоя тема. Очаквайте първия съвсем скоро.