Story III

Shadows? What Shadows? Let me tell you a story …

На няколко пъти съм намирал разни филмчета, клипчета, разни други дреболийки, свързани с най-играната игра в момента, а именно World Of Warcraft (WoW). И макар забавни, въпросните нещица не бяха нещо кой-знае-какво. Не оставаше нищо в мен след тяхното изглеждане, все едно съм изпил чаша вода. Вярно, произведения като Ballad of the Noob, Leeroy Jenkins и Here Without You са интересни (уверявам ви, погледнете ги), но после в устата ти не остава нищо. Но днес попаднах на нещо, което ми достави голямо удоволствие, а след като го изгледах, продължи да ме държи. Още едно доказателство, че играта на Blizzard е само началото. Навярно след години самите ние ще сме вътре. Няма да има нужда да зяпаме в монитори и да цъкаме мишки – просто нахлупваш шлема и толкова. Е, да – главоболието после ще е непоносимо, но ще си струва. Ще си струва.

Като фен и играч на World of Warcraft, този феноменален епизод на South park няма как да не ми направи добро впечатление, но съм сигурен, че ще се хареса дори на онези, които съвем малко са чували за играта и знаят какво представлява. Наистина един магически, магически свят, с който обаче не бива да се прекалява. Трудна задача, ако питате мен.

 

South park – Make love, not Warcraft

Story II

Shadows? What Shadows? Let me tell you a story.

In The Storm rides The Unicorn. Clasp your Bride and close your eyes, as he rides with pride to the skies.

От две години не бях ходил на очен лекар. Сега ще питате – какво толкова? Е, за вас може да е нормално да не посещавате своя очен лекар редовно, ама за човек като мен, с развалено зрение и т.н., е малко тревожно. Тревожно се и оказа, както и предполагах. Най-накрая отделихме време с моя отец и вчера или онзи ден … всъщност май беше в Петък, посетихме лекаря Х.
Та седнах аз на апарата, щракаха ме, светиха ме (от де мислите Светлия си черпи силата, а? Е, не е от тези апарати, ако така сте си помислили). Започва да клати глава господинът ми доктор: „Не е добре, астигматизъм, мхм, не му е добре зрението, как гледаш изобщо?“ и т.н. Че имам астигматизъм – имам. Че не мога да гледам надалеч – неоспорим факт. Ама то като се почна – някакви лещи, които да копувам всяка година като всяка леща била между 150-200 лв, трябвало да се взимат 12 годишно, което прави не знам си колко. За какъв ме мисли тоя? Родата ми да не са джуджета-златари?
Как да е, говориха с баща ми и се стигна до това, че трябва да ми се правят нови очила. Отидох до оптиката, харесах рамки, дадох рецепта, малко хартийки и живот и здраве в сряда ще ги имам. Интересното е какво стана вчера вечерта.

Бях се окъпал, you see и понеже винаги си сресвам косата назад, а сешоар не ми се включваше, реших да използвам духалката, която и без това си работеше. (това е печка, да знаете) Anyway, сложих си очилата на килима и се наведох, за да ми изсуши косата. После станах и отидох в коридора, за да видя ужасните последици, които изобретателността ми произведе. Пулих се там минута-две, заприказвах се с баща ми и влизам в стаята си. Нещо под чехъла ми изпуква. Викам си: „Това ще да ми е четката“ и направих крачката. Гледам – очилата ми.
Мама-миааа!
Седнах и се чудя. „Брей, как пък ги настъпих сега? Ами ако беше преди месец? Лелей.“ По принцип някак си 3 дена щях да оцелея без очила, но реших да се пробвам да ги поправя. Интересна дума, понеже очилата си бяха в окаяно състояние. Едната рамка бе грозно изкривена надолу, другата също, но не чак толкова, а едното стъкло се подаваше навън. Е, някак си с моите магьоснически пръсти успях да върна очилата в що-годе нормалния им вид. И сега ме болят очите и главата, защото градусите им са, разбира се, неправилни.
Ако не сте виждали Хари Потър с разбити очила – гледайте филма. Или ми елате на гости.

Story I

Story I

Shadows? What Shadows? Let me tell you a story.

I am Light_Lord, but my very sight is obscured from the grip of the swallowing Darkness. But even then my Magic prevails…and will pravail.

Минава 02:00 българско кирливо време. Навън тъмно, тука тъмно, в Африка тъмно и хората не се виждат по тази причина. Айде, сега ще ме обвините в расизъм …

Та какво щях да казвам? А, да. - Поради липса на други занимания и поради мързела ми да прокарам ъпдейта до край, взема да напиша това-онова. И тъй …