Щрак! И Светлина!

Ясна е работата, пак ще се пише в този блог. За какво точно – ще се разбере. Въпросът е, че явно пак имам желание да се занимавам с него, макар да се съмнявам, че ще предизвикам някакво внимание. Но пък – хех – ако ми омръзне или дотежи – ще спра отново. Лесно и просто.

През изминалите месеци на блогова неактивност не ми се случи кой-знае-какво.

Както се казва:

„Светът си върви по своя път, със своите промени и събития … без особено да се интересува от съществуването на хобитите. За което съм много благодарен … „

 Та и аз така, радвам се на това, което имам.
Една от целите ми от днес нататък, а може би единствената, най-важна цел, е да заздравя (поне до колкото е възможно) приятелството си с Тъмния лорд, когото бях оставил някъде там в пространството с въпроси без отговор. От една страна се радвам искрено, че той е намерил истински приятели, с които да прекарва свободното си време и с които да се забавлява. Но пък от друга , много „по-изгнаническа“ страна, ме е яд, че той успя да постигне това, което аз не можах, че просто вдигна рамене и не се удави в ярост и разочарование по нашето приятелство, което аз глуповато загърбих. Може би го крие прекалено добре, а може би просто го е преодолял.

Каквито и да са отговорите, аз поне ще се опитам да си върна една малка частица, била тя дори 1/2 от миналата, от нашата някогашна дружба. И може би с Тъмният лорд отново ще бъдем истински, най-добри приятели някой ден.