Chains: Though I’ve been searching for an answer

                    ???                    

Повечето от вас, които ме познават (за мен – Светлия – иде реч) от … да кажем поне половин година, се познават и с моята противоположност (поне на хартия), моя най-добър приятел, другар в много приключения и премеждия, човека, на когото дължа списък щастливи мигове в последно време … Тасълхоф Кракундел! Опа, тъй де … за Тъмния иде реч. За Тасълхоф ще си бъбрим друг път.

Мисля, че започнах този пост с целта да направя някакво леко и кратичко сравнение между двама ни. Което хич не е лесно, да знаете …

Като за начало да започнем с приликите. И двамата с Тъмния харесваме стойностното фентъзи – Толкин, Роулинг, Пратчет, Салваторе etc. И двамата обичаме да пишем разни неща, макар, поне според мен, стиловете ни са различават бая, въпреки че често работим (… абе „работим“ не е подходяща дума, ама какво …) заедно и имаме толкова много написани неща. Като се уповавам на мнението на стари познайници от последните години, съм достигнал до заключение, че самостоятелните ни творби са доста, ъм …. добри? Може би. Който не е сигурен – да ме търси. I dare you … Щом се отнася до общите ни писания – за тях чувам още по-високи оценки, което ме кара да мисля, че преплитането на двата вида магия (по подходящия начин, разбира се) дава добри резултати. Лошото е, че винаги един от двама ни изгубва интерес и написаното отива в поредната папка в компютъра ми. (Не знам дали Тъмния си записва нещата, но се чувствам длъжен Аз да го сторя) Както и да е … още прилики.
И двамата играем TCG-то Magic:The Gathering, както и новозилязлата на пазара WoW: TCG, ала проблемът е, че Тъмният все още обича Magic, понеже има с кого да играе в САЩ, а аз съм запален към WoW, поне засега. Все пак играя и играта, изчел съм бая книги и листове по темата. В известен смиъл имаме и еднакъв музикален вкус, но само до там – тоест известен. Тъй де … нека просто кажем, че класиците (сега ще питате това пък какво ще рече) са ни в душата, мразим гадните чалгари и всичко що е боклук. Хъмф …. Навярно има още, но за момента не се сещам. Дано някой от вас добави нещо в коментарите.

И тъй – разликите. Е, ако имахме толкова малко различия, сигурно щяхме да сме истински братя … но като се замисля и това не е гаранция. От къде да започна? Незназно защо се сещам за повече различия, отколкото прилики.
Аз симпатизирам на шаха, той не.
Той е привързан към японския, аз не.
Аз съм И на мнение, че българската народна музика трябва да остане в сърцата ни, той не съвсем.
Той мрази футбола, аз пък си го харесвам.
Аз обичам да се оплаквам, той не толкова. (Поне така твърди, де)
Той живее в САЩ, аз в България.
Аз не си пиша редовно в блога, а той го прави. (Защо ли аджеба …)

И накрая (Макар този евентуален край навярно да се проточи) ще поразсъждавам малко върху въпроса: Било ли ни е писано да се запознаем? Аз съм твърдо на мнение – да. Не бих се нарекъл вярващ човек – не съвсем. Но съм на мнение, че има нещо по-Голямо от нас, нещо, което не можем да видим. Дали ни наблюдава през цялото време или също така се намесва понякога – не знам. Пък и трябва да има нещо магическо в цялата тази работа (:
От различни люде съм чувал, че двамата с моя приятел сме се допълвали взаимно и сме били много приятни за разговор, когато сме заедно. (Интересно какво става като не сме – сигурно едва ни понасят) Anyway … често възникват и спорове. Ако дори един от нас е болен / изнервен / недоволен / отчаян / разстроен / унил / разочарован / изморен и т.н. и т.н. – караме се. Но когато и двамата сме в кондиция – стават чудеса. Неведнъж сме си изпреварвали думите или мислите. „Тъкмо това си мислех/щях да кажа!“ Смях, смях … в много неща се допълваме, имаме застъпвания в спомените, в детските преживявания. А, сега се сещам. Вижте това например.

 

В ляво съм Аз, на на другата снимка е Тъмния. Еднакви колелета, хъм?

 

Ами тука? Снимка на магаренцето в Морската градина. Това хубаво, хубаво магаренце, което за жалост още преди около 10 години бе откраднато от циганите и навярно претопено. -_- Е, да – не е като да яздиш еднорог, но всеки започва от някъде, нали така …

Независимо какви са причините, независимо кой какъв е и какво харесва, Аз и Владимир ще си останем приятели завинаги. Сдърпвания или без тях – няма значение. Важното е какво остава. Дори и случайността да ни е срещнала – вече всичко е в миналото. Може би всичко е било просто … късмет. А може би не? (: