Два месеца от тази нова година, макар хич да не ми се вижда нова, се изнизаха, разбира се, неусетно. И макар да предполагате, че отсъствието ми от блога се дължи на поредното ми пътуване извън града или на неотложните ми обществени ангажименти – гришите. А какъв е верният отговор … момент. Хъм.
За да достигнем до него ще използваме (ще се наложи) информацията, че последното ми посещение е било на 19-ти Февруари. Значи 2 седмици никаква активност. Мързел, навярно … Нека сега се опитам да си припомня какво ми се случи през това време.
Може би най-хубавото нещо се оказва книгата от R. A. Salvatore, която от 4 месеца (или пък бяха 5) чаках. Тук навярно пак е мястото, където трябва да благодаря на скъпия си приятел Дарки Лопатарки, който намери време и вътрешни сили, пренебрегвайки собствените си злокачества и убеждения, убивайки, макар и за малко, вълните от срамежливост и стеснителност. Някой помни ли как ми започна изречението? За вас – „Тук навярно е мястото, където трябва да благодаря на скъпия си приятел Дарки Лопатарки …“ … но няма да го направя. Шегувам се, разбира се. Искам и специално да благодаря на майка му за прекрасния подарък, който сам си избрах. Наистина съм безкрайно щастлив. Като се замисля … преди година не бих си и мечтал за такива предмети.
Но ето, че без да очакваш ти се случват хубави неща. Което е доста по-хубаво, откокото да ти се случат, ако си ги очаквал. Хъм, но пък понякога не се случват. „Изчаквай, без да очакваш“ казват хората. Но пък аз „хората“ не ги слушам особено … ала все пак …
март 10, 2007 в 12:53 am
[...] благинки, на които до сега нямах време да се полюбувам. Светлият е писал за размяната, която направихме, а аз ще напиша нещата, които [...]
март 28, 2007 в 10:33 am
[...] I dont know where Im going But, I sure know where Ive been Hanging on the promises In songs of yesterday An Ive made up my mind, I aint wasting no more time But, here I go again Here I go again [...]