Light In The Big City

Този weekend бях в столицата. Макар и кратко посещението бе много приятно. Какъв голям град е станала София … брей, брей … всеки път като отида има десетки нови неща. Навсякъде се строи, рови се, разравя се, лее се бетон (а не сребърни реки или златни руди, но все пак …)

Видях се с моя добър братовчед, познат още като Геш или Chaosmaker. Той ме посети пък предишната седмица, така че се получи нещо като „разменено гостуване“. За разлика от онези два дена, през които той бе в Бургас, дните не преминаха в игри на WoW TCG или гледане на Snooker or English Premier League. За малкото време, с което разполагах, аз посетих няколко интересни места.

3D киното IMAX си е … ами 3D кино. Трудно е да се обясни какво точно представлява. Просто трябва да се види. Щом махнеш очилата и погледнеш големия екран пред себе си – всичко изглежда като едно нормално кино, дори леко размазано. Но щом върнеш лупите на мястото им – изведнъж се намираш точно там – вътре. Чувството е много странно и необичайно. За отделни моменти, през които забравяш, че това не е обикновена прожекция,  наистина се заблуждаваш, че се намираш вътре в действието.

Самото 3D кино се помещава в т. нар. МОЛ (Mall). Един огромен търговски център, в който има ВСИЧКО. Хранителни магазини, кафенета, обикновено кино, 3D кино, книжарница, магазини за компютърни игри, дрехи, обувки, спортни джиджавки, къмпингово оборудване, маркови и немаркови стоки … изобщо всичко, което може да ви потрябва. А като прибавим и Десетината ескалатора, както и подземния триетажен паркинг … е представяте си картинката. Надявам се.

Много се надявах да играя Snooker. Навярно не всички от вас за запознати с тази великолепна и много интересна игра, но аз горещо ви препоръчвам да проучите въпроса. Или поне погледайте някой път по Euro Sport. За жалост в събота следобед трудно се намират свободни маси и трябваше да се задоволим с обикновен билярд. Pool, oh well …

Посетих и Военно-историческия музей. Доста големичко място, спор няма. Из големия двор на сградата има една добра колекция от камиони, самолети, танкове, канонерки, ракети, танкери и прочие. Вътре пък видях една богата колекция от артефакти. Като се започне от римско време, премине се през тракийско и прабългарско, отскочи се към дните на Априлското въстание, че до наши дни. Средновековни оръжия и брони, невероятни картини, доспехи, униформи, огнестрелни оръжия, знамена (както и онова на Райна Попгеоргиева), вещи на Фердинанд и Батемберг, косата на Васил Левски и още много и много. Чак гърба ме заболя да обикалям по едно време.

София си е София, Бургас си е Бургас. И макар Големият град да предлага повече възможности и повече места за развлечение, Бургас винаги си остава по-спокоен и по- … близък. Навярно, ако бях роден в София, нямаше да ми правят впечатление огромното движение, магазините, пикаещите покрай спирките цигани, забързаните люде, златните павета … но не съм. И като се замисля, май така е по-добре.

Като казвам ВСИЧКО, значи ВСИЧКО.