КОМЕНТАР
Малко хора днес четат книги. Не. Дори по-зле. Малко хора днес имат книги у дома си. Нуждата да почетеш нещо, да разгърнеш няколко страници, вече не съществува в голяма част от българското общество и най-вече от младежта. С навлизането на високите технологии и различните видове забавления, на хората просто “не им остава време”. Да – правилно. Има време за кафе, за компютър, за среща с приятели, за гледане на телевизия.
Но не и за четене.
До колкото знам, това се наричаше “ Време за отдих и свободни занимания от 14:00 до 16:00 часа“. Тази реплика най-често се употребява от лица между 55 и 75 годишна възраст, с цел подтикване към полезни и ползотворни занимания, които спомагат за развиването и обогатяването на човешкия интелект.
От тук разбираме, че и в този проблем позицията на семейството оказва своето влияние. Ако едно дете още от малко живее при баба си и дядо си, дават му се съвети и насоки как да прекарва времето си, ако се предизвика неговия интерес и му се покаже, че четенето на книга не е нещо непостижимо и страшно, тогава то ще израсне като един по-добър индивид, човек с воля и принципи.
Проблемът е, че рядко младите обръщат достатъчно внимание на представителите от третото поколение. Често старците остават пренебрегнати, неразбрани и дори наругани. Голяма част от така наречените “ тийнейджъри “ се отнасят пренебрежително към възрастните и посрещат думите им с присмех и поклащане на глава. (А понякога и с други неща)
Но нека се върнем към книгата. Какво беше тя? Майка на знанието я наричаХА. Сега тази титла е присъдена на други предмети. Като компютърът. Чрез него всеки “ вещ ” може да намери каквото си поиска, когато си поиска, колкото пъти си поиска. Или телевизорът. Развива въображението, предоставя купища от информация.
Но какви усилия се полагат? Никакви, естествено или поне минимални. Да, хубаво е човек да е улеснен, но всичко си има граница. Ако не се чете, не се влагат умствени усилия, неизбежно се затъпява.
Нека се вслушаме в думите на Вазов от едноименното му стихотворение “ Паисий ”.
Четете и знайте що съм аз писал,
От много сказанья и книги събрал,
Четете, о братя, да ви се не смеят
И вам чужденците да се не гордеят …
март 12, 2006 в 6:55 pm
Статията е много интерсна и изчерпателна.Подкрепям сайта,но може да се дообогати като например се пишат спортни новини или коментари по предстоящи мачове,както и резултати.Също е добре да се обновява-може и с повече статии.Това е.
март 13, 2006 в 3:28 am
Лайт, приятелю мой, в думите ти има истина, но не всичко е така, както го казваш.
Нека първо засегна няколко въпроса – Защо възрастните биват пренебрегвани и наругани? Нима за това са виновни самите деца или липсата на книги и интелектуални занимания? Ако кажеш да – ще си почти прав, но ще си по-скоро в грешната посока. Всичко зависи от родителите, аббил. Единствените неща, на които трябва да бъде научено едно дете през първите си няколко години са именно (и не в тази последователност, може би) – респект към възрастните и различните, любов към книгите и може би колкото се може по-бързо – да разбира технологиите. Респектът е напълно задължителен, любовта към книгите е наложителна, а разбирателството с технологията ще помогне на детето в по-късните му години, когато технологията (ако продължи да се разраства, както сега) ще определя работното му място. Освен това ако детето бива изложено пред книгата и екрана, то само ще може да прецени, кое е по-полезно.
Напоследък родителите са все по-заети и обръщат по-малко внимание на децата си – мислят си, че няколко прочетени книжки и играчки ще ускорят мисловния процес на детето, но не е така. Едно дете се нуждае от грижи. Моята майка, например не ходеше на работа за да се грижи за мен – нещо, за което съм й адски благодарен. Не съм имал много играчки, не защото бяхме бедни, а защото не съм искал – предпочитах книги. Майка ми винаги ми е четяла по няколко пъти различни книжки – още ги помня даже.. всички бяха с превъзходни картинки.. като се започне с „Трите Прасенца“ и изобщо цялата поредица от книжки („Аладин“, „Заека и Костенурката“, „Зеления Изумруд“ и още много други) илюстрирани от Тони Улф – художник, чийто рисунки са просто уникални и те карат да ги наблюдаваш в продължение на часове.. И не става въпрос за бебешки рисунки, а по-сложни такива..
През живота си съм късал само една книга – Френски приказки. Отново нещо незабравимо, което едва ли ще забравя. Няма как да не си спомня и останалите книжки – мога да изброя почти всяка едно от тях… Ами касетките „Карлсон, който живее на покрива“, „Юнакът със звезда на челото“ и изобщо стотиците детски песнички и стихчета – знаех ги на изуст. На изуст. Даже все още помня някои от тях. Ами онази друга поредица от български народни приказки с дебели корици – „Детство мое“ ? Нима не беше велика? Или онова издание на „Пипи Дългото Чорапче“ с дебелата корица и оранжево-черните картинки, които те хипнотизирваха.. в буквалния смисъл на думата?
И не на последно място – приключенията на великаните, джуджетата, горските обитатели и феите от страната на „Боско“ – отново велики книжки, които за жалост се накъсаха след появата на сестра ми
Аз съм закърмен с книги и съм на мнение, че те са много по-добри от компютъра…
… и все пак прекарвам много повече време пред компютъра, от колкото в четене.
Защо е така, приятелю? Въпрос на вкус, бих казал аз. Аз отново чета, но и обичам да комуникирам с приятели, да пиша в своите блогове, да пиша Роулплей с теб и останалите.. да чета „The Order of the Stick“, да проверявам за нови програми в „Kaldata“ и да чета порно фенфикове в „RestrictedSection.org“. Но нима някои от тези неща не са също поучителни – дори могат да се сравнят с книга..
Отново, зависи от къде гледаш на нещата.
март 14, 2006 в 4:31 pm
Да, Дарк. Прав си. Но ти си ти, а аз съм аз. Не бива да се сравняваме с многото. Ние сме различни. Ние имаме ценности, имаме принципи. Знаем кое е правилно и кое – грешно, нищо, че понякга въпреки това правим неправилното. Това е нормално. Естествено, че ти ще си цениш книжките, както и аз ценя моите. И двамата ценим милите за нас моменти. Но останалите … мнозинството … колектива … тъжна гледка, братко, тъжна гледка …
април 7, 2006 в 4:20 pm
Съгласенсъм с теб приятелю днешната младеж много повече обръща внимание на компютъра(технологийте), отколкото на книгите , но не мисля че това е само защото не се обръща внимание на по-старото поколение , да ли и нямат вина родителите , аз лично честно казано не чета много, признавам си го. Много по-лесмо е когато седна на компютъра или пусна телевизора, да початам ,предимно с теб да гледам някой филм но не и да седна да чета някоя книга. Питам се защо така , назнам можеби защото съм забравил какво богатство е да седнеш и да прочетеш една книга, защото макар в днешно време да получаваме много повече иформация от интернет и телевизията нищо не може да замени една книга.
януари 24, 2007 в 11:16 am
Е това е изтината.Макари аз да не чета много книги съм напълно съгласен,но за бъдеще ще става много по зле.
И може би книгите един ден наистина ще се ползват само за разпалки ако до тогава изобщо има отоплителни уреди на дърва.
март 12, 2007 в 11:27 am
Ще има … ако/щом човечеството се самоунищожи и отново започне от нулата …
март 12, 2007 в 1:29 pm
За мен книгите са нещо без което не мога.Просто се учудвам на някои хора,които ми казват че са били чели книги когато са били малки и сега нямало смисъл да се се чете
OMG !
Хора не четящи книги за мен са боклуци !Не бих заменил четенето на книга със нищо на света-просто такива хубави спомени наистина
много хубава темa btw -жалко че чак сега я виждам,но знаеш по добре късно …
октомври 13, 2008 в 4:34 pm
Това е горчивата истина. Така е. Никой не се сеща вече що за богатство е книгата, което е жалко. Още по-жалко е че на почти никой не му пука какво е тя, и какво е направила за света. Откривам във всяка книга смисъл и красивите слова на автора, толкова въздействащи и оптимистични. Толкова одухотворени. Книгата е познание и живот, така е. Но вече всеки гледа да се нахрани материално, а не душевно. Всички компютри на света не могат да заменят една книга, даже и половин, но уви. Разочарована съм…Аз .. света не отива на добре. Не знам дали някой забелязва. От държанието на хората до климатичните фактори и т.н. Този странен прогрес към по-сложното, скъпо и електронно- не виждам смисъла. Някога е било къде, къде по-простичко, хората са се радвали на това, което имат и са се ценели, обичали. Поздравявали са се по улиците, което е най-малкото. Дори не ми се мисли да сравнявам тези времена с онези. Сега е дошъл ред на мрака, след като светлината е загаснала, може би завинаги?!
Няма да се оправим.. ще си избутаме някак си до гроба в еднообразни и напрегнати дни. А може и светът да тръгне надолу много по-рано.. Понякога се замислям дали наистина съществувам и живея. Какво всъщност е живота? Когато дойде края какво става с нас? Трябва да го изживеем достойно, помагайки си един на дръг. Но май се размечтах отнова. Надявам се хората и света да тръгнат на добре, късно, но да влязът в правия път. Искрено се надявам…… Направих леко отклонение за което се извинявам. Мисля, че книгата е богатство без което не си струва да живееш! Знание и мъдрост, нещо нереално и изключително. Трябва да се радваме, че го имаме! И да се върнем към него, да не го отричаме както повечето хора и младежи..
февруари 13, 2009 в 12:42 pm
Здравейте! Аз съм написал книга и се радвам, че не съм се автор – учене за това, а и правописните ми грешки (добре, че има редактори) . Издадох я буквално преди дни. Ще се опитам да кажа(до колкото мога) как стоят нещата донякъде и от двете страни…
Всички обвиняват: „Младите не четат младите това младите онова“ Е аз като смея да твърдя, че съм млад и по дух и по години какво да спирам да чета ли.
Защо не четат? Причините са комплексни. От една страна когато родител в семейството пуши той дава личен пример на детето си за това. Дори да му говори „вредно е, глупост е…“ просто е много вероятно и детето да се поинтересува. Така е и с книгите. Въпрос на личен пример, не на насила наложени книги (както става с задължителната литература). От друга страна всеки има стил книги който харесва и не винаги той се припокрива с това което хората наоколо харесват, а това съвсем не е маловажно (особено като ти ги натрапват) . Книгите са малко или много скъпи – това също е фактор.
Както виждате книжарници има т.е. има и пазар за книгите. Всички включително и аз (донякъде) оплюваме Хари Потър и т.н. (не слагам вас писалите коментари в кюпа) но това е пример за това как с реклама и добре замислен PR нещата се купуват и четат.
Не може да се оправадваме, че видиш ли целия свят ни е виновен. Всички ни пречат да купуваме. Човек ако иска да направи нещо го прави, ако ли не намира се оправдание. Има начини да се създаде любов към книгите малко или много, но си зависи от човека насреща.
Защо не се купува? Напоследък се наблюдават огромни количества книги (каквото се сетите) това е добре. За някои обаче създава безнадеждност от твърде големия избор и малкото пари в джоба. Но наред с хубавите неща се появяват и твърде много така да кажа не толкова хубави. Авторите се делят на няколко групи. Такива които го правят като изкуство и такива които го правят писането като манифактурно производство (поточни ленти). И то си личи съзнателно или не от човека който го чете който също е съавтор защото допълнително пресъздава нещата в главата си.
Много имам още да кажа, но и така много се отпуснах да говоря, надявам се да не съм отегчил някого :-j.